Люб-off до дупка!   От 50 години не съм омъжена.Много, нали?Ама ...минаха.Даже изприпкаха...мамка му!А пък аз- бавно и славно си търся подходящия мъж.Не че нямаше горе-долу приблизителни, ноооо...друго си е точния.Първо харесвах с кафяви очи и руса коса.После- със сини и мустаци.После- с брада и мустаци и леко-леко прошарени.После...после-каквото падне.Всъщност-каквото изпадне из джоба на скапания животец.Тук-таме се поспирах за по година-две...ама...пак наприличваха на подходящия.Щото с времето си показваха треските за дялане, а те- треските дерат много-до болка. И ...сбогом Гергино!И така, та чак до днес.Хартисах си и това е!Не се намери мъж за мен !Състудентите се изпожениха.Колегите се изпожениха, комшийте -и те същото.Един не остана,така ,за комка поне.И се почна голямото търсене.Най-напред /още през социализма/- по списанията.После дойде Демокрацията и се зачетох във вестниците.После изневиделица се появи Интернета и....стана лесно.Толкова лесно,че чак ми се плаче.Толкова бързо се случват нещата, че нямам време дори да помечтая.А да чакам с дни писъмце- нееее...пристига за 30 секунди и...сбогом Гергино!Особено, когато е придружено със снимков материал на онези части на мъжкото тяло,от които очаквам най-голямата изненада.Изненадвам се тутакси и...сбогом Гергино!Направо ми се реве.Дай , викам им ,да пием кафе да се поразговорим.Няма такъв филм в тяхната филмотека.Срещата е за час в едикойси хотел... ако искаш.Брех, викам си.Не съм си дала телефона 112 ,та да ме викат като линейка..ама...сигурно им приличам, та затова.Свикнах им.Докато издекламира адреса си...и е блокиран.На скайпа , де.Аз се научих.Меткам ги на скайпа и слушам и гледам.Писна ми да кълва, като кокошка по клавиатурата с часове и да се взирам в латинските им шедьоври на българския език.Всъщност,регистрирах се в 12 сайта за запознанства.12 пароли измислих и ги забравих.Пасле...с една парола на всичките , да ми е мирна главата.И какво мислите?Едни и същи муцуни ме гледат от всички сайтове.Бре, рекох си, тия ще са най-зажаднелите, ще клъвнат отма.Да, ама не!Оказа се,че тия са най-големите нарциси на планетата.А аз обичам теменужки.И ги отсвирих, поименно и постепенно. Един обаче, така ме влюби в себе си, че стихове прописах.Те тоя още го мисля.Разказа ми живота си от край до край, без нито дума да излъже.Не лъжа, всичко проверих.Той интернета е на-точната разведка.Обърка ме съвсем със свойта жажда за живот, любов и прочие.И тъкмо да му се хвърля на врата /деляха ни към 550 км,/изчезна безследно - уплашен,че пак е обичан.Е тогава, за малко да си вържа въжето.И съвсем- сбогом Гергино!Ама размислих.И поради него, днес „аз  стихове пиша” и бриша ,и публикувам.И ги четат, да знаете, че и коментират- възторжено.Егати!Рекох си-ще взема да омагьосам някой поет и после..”.Хей живот ,здравей,здравей във песни и във рими”!!! Да, ама не!Никой поет не се омагьоса.И в тая насока....сбогом Гергино.  Захванах нова тактика.Ще ги изпробвам разделно.Първо-разведените .Те обаче са страхливи.Веднъж отървали се, едва ли ще се хванат пак на хорото.Слаби играчи се оказаха.И хорото не го знаеха добре.Някои даже –хич!После-старите ергени...те са най-трудните.А ако вървят с гарнитура от „мама”...просто забрави.Виж, „тате” е по-обнадеждаващо, но...също толкова непробиваемо съчетание.Доста опитвах, но...безрезултатно.Собственото мнение за живота и въобще собственото...се беше удавило в морето от „майчина обич” и „бащини съвети”.Вдовците...те пък само ми въздишат и ме сравняват с починалите си жени.Няма лошо...ама аз съм друга бира.И децата им...ах тези деца!Пак битки с крепости от камък и зависимости.Кои останаха?Женените, разбира се.Рекох си- ще взема да разведа някой, пък после...”каквото сабя покаже” или „шапка на тояга”.Да, ама не!Най-смешни бяха, онези, със семейно положение „сложно е за обяснение” или „временно разделени”.Абе...смях през сълзи си беше, щото...”временното” и „сложното” им си беше фикс идея, а не реалност.Виж- твърдо женените и  постоянно  изневеряващите-  просто бяха гвардия непреброима.Тук вече ручейчето бликна.Бликна, бликна, ама мътно.Ще идем...някъде си тайно.Той с колата, аз с рейса.Ще влизаме поединично в стая 103.На интервал от 15 минути.Ееееееее....партизанското движение се върна.Ми аз съм си парче предател.Не ставам за такъв сюжет.И тук не ми хареса.Пак сбогом на Гергина-та! Една „колежка” ме подучи.Намери си,вика, некой дедо обичлив , живот да си живееш.Дедо, дедо, ама все болнави, бедни и самотни.А аз им трябвам за дружинка,да ги отглеждам и приспивам.А другото е някакъв мираж..веднъж на две години.И к`во?Пак по хотелите да бегам за 5 минути радост?Не ми се бега в тоя спорт.Аз съм от бавноходците.И пак...сбогом Гергино.И сега?На къде да се упътвам.На левия бряг не ме влече, даже ми е много противен.Какво да се прави? Виртуален секс?Абе ,това на какво прилича ?При жив гол мъж да му охкам на  микрофона.Бе...пак ме вкараха в грешен сюжет.Аз съм актриса по душа, не озвучавам турски филми.На сцената на живота ми се играе, на живо, не на „риплей” и „копи”. Мамка му и живот! И от 5 дена го мисля.Мисля, мисля и не измислям.Дремя пред скайпа и чакам „от умрял писмо”, поне нещо за отвъдното да се науча.И пиша...това ,дето го четете /евентуално/ сега.А, скайпа светна!Някой се е сетил за мене!Я да видим? ООО,един от приблизителните ми пише.Кани ме на театър- утре от 19 ч.Аха, културен живот ми предлага.Прекрасно!То, с него сексуалният живот е доста скучен, но пък на културен го докарва.Да!Чак до Каварна ме заведе.На рок концерт- два пъти.По Нова година и на Джулай морнинга!Безплатни концерти-верно, ама масрафа до Каварна и обратно, не беше безплатен.Е, аз уж не съм материалистка, но...оценявам високо стореното.Ще се срещнем в 18 ч в „Лучано”.Аха, ще хапнем по една мазна тортичка с кафенце, преди театрото.Охо, обещаващо, за евентуални секс събития след театрото.Искам, разбира се, как да не искам!Чакай да питам ,какво ще гледаме,да не каже че тичам,без да се интересувам в коя посока.”Монолози на вагината” !!! Какво???О, Боже!Че аз какво писах  до сега ?

ЛЮБoff

Че то да се смееш ли, да плачеш ли. А всичко си е толкова истинско. :)

Поздрави!

случай, едва ли ще ми достави това настроение и емоция от твоя пост :)))
Поздрави !

много тежко четиво...много болезнено...
давам си сметка за безизходната ситуация - оня горе да пази и помага!!
на всеки от нас.

Адам трябва да е влюбен в Ева повече, отколкото тя - в него. Иначе ,,Сбогом Гергино,,.

фина самоирония е написано :) Чудесен текст, правдив и забавен. Много талантливо :)

Да, ама не!Оказа се,че тия са най-големите нарциси на планетата.А аз обичам теменужки.И ги отсвирих, поименно и постепенно......И в тая насока....сбогом Гергино.

Не ме изненадва духовитостта и самоиронията ти и в проза.:))) Страхотна дисекция на съвременната бг "мъжественост". Браво, Гергино!:)))