Обичал  ли си  някога-спонтанно,

без  сметки, лихви  и везни?

Единственно  от  любовта-замаян,

Един, в когото  болката  гнезди.

Тогава  всяка  дума  е молитва

и всеки  трепет  е възторг,

а трудното ги  грабва и  помита,

пренася  ги във жертва  за  пред Бог.

Обичал  ли си  толкова  любовно,

че  да  летиш  със  истински криле?

И също, толкова  греховно,

да падаш  всеки миг  на  колене?

Сърцето да се къса от  тревога,

за  Неговата  смачкана  душа

и да  крещиш неистово и много,

спасение  да  просиш  от скръбта.

Обичал  ли си  толкоз  безнадеждно?

В замяна - да  получиш нелюбов.

Обичах аз  и още  Го обичам,Него...

А цялата съм  в  рани  от  любов...

Но  се  научих  да  обичам...

Истински !

ЛЮБoff

Винаги така съм обичала...
И си нося раните, разбира се. Но това няма значение.

Поздрави!

Но се научих да обичам...

Истински !

Това е най-важното да обичаме истински,а рани винаги ще има....
Много хубаво,поздрави :)

Божествено е!

Чудесен стих!

откровение . Много обич ти желая !